Аз нямам друго –
само голо рамо,
в което да забиеш зъби.
А толкова е крехка
лудостта ми.
Пречупва се
от допир само,
от гъдела по устните,
от буквите на твойто име,
когато ги изрича бавно
и ги облича в крясъка
на птица.
Изхлузва се
през тишината
до ъгъла на къщата
и скача през комина
твърде празнично,
подритва чашата
и си отпива...
каквото е останало
от устните ти.
Аз нямам друго.
© Калин Кирилов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
