Подарък
Аз нямам друго –
само голо рамо,
в което да забиеш зъби.
А толкова е крехка
лудостта ми.
Пречупва се
от допир само,
от гъдела по устните,
от буквите на твойто име,
когато ги изрича бавно
и ги облича в крясъка
на птица.
Изхлузва се
през тишината
до ъгъла на къщата
и скача през комина
твърде празнично,
подритва чашата
и си отпива...
каквото е останало
от устните ти.
Аз нямам друго.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Кирилов Всички права запазени
