3.01.2007 г., 1:00 ч.

Подарък 

  Поезия
611 0 5
 

Аз нямам друго –

само голо рамо,

в което да забиеш зъби.

А толкова е крехка

лудостта ми.

Пречупва се

от допир само,

от гъдела по устните,

от буквите на твойто име,

когато ги изрича бавно

и ги облича в крясъка

на птица.

Изхлузва се

през тишината

до ъгъла на къщата

и скача през комина

твърде празнично,

подритва чашата

и си отпива...

каквото  е останало

от устните ти.

Аз нямам друго.

 

 

 

 

 

 

 

© Калин Кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??