vitaniya (Таня Цветанова)
3 4182
24 may 2009, 11:58

Подарък 

  Poesía
2546 0 25

 

 

сега те нямам

всички думи ми тежат

по-кратка съм

от взетата назаем глътка въздух

и раздробена като пясък

във сянката на някой  друг

повярва ли

че през  замъглените стъкла

ще можем да отглеждаме

щастливи къщи-

със влюбено наивния  им смях

покривките и топлите вечери

и с някакъв прозорец

през който да си тръгнем вечерта

и да се върнем

преди денят

да облече очите ни в приличие

докато пръстите на  хладните ни длани

все още търсят пътя си за връщане

и някаква мъгла

                               мъгла

                                           мъгла

                                                      и къща

не подарила себе си на другите 

 

 

 

 

 

 

© Таня Цветанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми е интересно,за6то едни от талантите в "откровениа"спряха да побликуват ,аз о6те чакам и не те изпускам от очи,да не би да пропусна не6то,хайде вземи се в рьце.....
  • "и с някакъв прозорец

    през който да си тръгнем вечерта

    и да се върнем

    преди денят

    да облече очите ни в приличие"

    Неприлично много отсъстваш...
  • Кога ще се връщаш, че ни домъчня...
  • сега те няма(м)
    всички мисли ми тежат
    и кратна съм на всяка глътка въздух
    след всеки трепнал звук
    след всяка дума-праг
    почти забравила да дишам
    зъзна
    и вместо да ти нарисувам път за връщане
    по заскрежените стъкла
    на тишината
    опитвам със дъха си да извая къща
    прозорче, свещ и светлинка
    в мъглата...

    Липсваш ми!
  • Благодаря !
  • "...и с някакъв прозорец

    през който да си тръгнем вечерта

    и да се върнем

    преди денят

    да облече очите ни в приличие..."



    Познато!

    Хреса ми, много!
  • Да знаеш-задави ме тази твоя глътка!...Кеф на МАХ!!
  • Никол, благодаря

    В, радвам се, че си тук. Благодаря за оценката! Много Огонм
  • Т, това е едно от най-добрите ти! Много поздравлиния и комплименти!
  • Чист концентрат - удоволствие!!!
  • Колев, благодаря
    особено за последното
  • ...пак тази половина... ама и се отдава...не винаги двуличието е лицемерие... понякога е бонус за другите- да видят някои от по- тайничките нам нещица... как му викаха?.... ааа- да - поезия!.....
  • Благодаря на отбилите се!

    Джарова!
  • Дано скоро се разсее мъглата!
  • Този път си кратка, но пък за сметка на това каква глътка въздух!....
    Наистина е чудесно, Вит! Направо прелест и път към вкъщи... в мъглата!
    Честит Празник! Прегръщам те!*
  • Страхотно !!

    все още търсят пътя си за връщане
    и някаква мъгла
    мъгла
    мъгла
    и къща

  • Честит празник!
    Подаръкът... приемам го за личен, да знаеш!

    Благодаря ти, Танци!
    Много най!

    п.п. Чудесничество е!
  • "една и съща вечно топла къща..."
  • поздрав за стиха, много е ... готин
  • Финалът е трепач!!!
    Поздравления, Таня!!!
    Честит празник!

    ПП
  • Шматич, благодаря ти!
    Таня, на теб също! Честит празник.

    Ивайло, не вярвай на анонимки Не зная кой го е твърдял от мое име и за моя сметка, не би следвало да го прави, както и да е... Да, харесвам част от нещата ти, мисля че вече си казах мнението за това в един от стиховете ти, въпреки че беше по друг повод, но това е без значение. Благодаря за оценката, желая ти светъл празник и повече любов към "истинските" / да се чете подчертано/ думи

    Дечева, драго ми е! Честит и на теб, да е! Дишам ...
  • Чудесническо! Това ме очарова много. Поздрави!
    Честит празник!
  • В една от анонимките ми писаха, че си харесвала моята поезия... А аз си падам по твоята, Вит! Страхотна си, така да знаеш. Ваше Благородие
  • Вървя по сенките на... и търся тайнствената къща... до споделяне... от двама...
    Чудесно е, Вит*
  • О, йе!!!
    Вит, написала си прелест!
    Там, между редовете се чете...!
    Шматич*, прегръщам те!
Propuestas
: ??:??