24 may 2009, 11:58

Подарък

  Poesía
2.8K 0 25

 

 

сега те нямам

всички думи ми тежат

по-кратка съм

от взетата назаем глътка въздух

и раздробена като пясък

във сянката на някой  друг

повярва ли

че през  замъглените стъкла

ще можем да отглеждаме

щастливи къщи-

със влюбено наивния  им смях

покривките и топлите вечери

и с някакъв прозорец

през който да си тръгнем вечерта

и да се върнем

преди денят

да облече очите ни в приличие

докато пръстите на  хладните ни длани

все още търсят пътя си за връщане

и някаква мъгла

                               мъгла

                                           мъгла

                                                      и къща

не подарила себе си на другите 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми е интересно,за6то едни от талантите в "откровениа"спряха да побликуват ,аз о6те чакам и не те изпускам от очи,да не би да пропусна не6то,хайде вземи се в рьце.....
  • "и с някакъв прозорец

    през който да си тръгнем вечерта

    и да се върнем

    преди денят

    да облече очите ни в приличие"

    Неприлично много отсъстваш...
  • Кога ще се връщаш, че ни домъчня...
  • сега те няма(м)
    всички мисли ми тежат
    и кратна съм на всяка глътка въздух
    след всеки трепнал звук
    след всяка дума-праг
    почти забравила да дишам
    зъзна
    и вместо да ти нарисувам път за връщане
    по заскрежените стъкла
    на тишината
    опитвам със дъха си да извая къща
    прозорче, свещ и светлинка
    в мъглата...

    Липсваш ми!
  • Благодаря !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...