Подарък
сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратка съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери
и с някакъв прозорец
през който да си тръгнем вечерта
и да се върнем
преди денят
да облече очите ни в приличие
докато пръстите на хладните ни длани
все още търсят пътя си за връщане
и някаква мъгла
мъгла
мъгла
и къща
не подарила себе си на другите
© Таня Цветанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми е интересно,за6то едни от талантите в "откровениа"спряха да побликуват ,аз о6те чакам и не те изпускам от очи,да не би да пропусна не6то,хайде вземи се в рьце.....
-
"и с някакъв прозорец
през който да си тръгнем вечерта
и да се върнем
преди денят
да облече очите ни в приличие"
Неприлично много отсъстваш... -
Кога ще се връщаш, че ни домъчня...
-
сега те няма(м)
всички мисли ми тежат
и кратна съм на всяка глътка въздух
след всеки трепнал звук
след всяка дума-праг
почти забравила да дишам
зъзна
и вместо да ти нарисувам път за връщане
по заскрежените стъкла
на тишината
опитвам със дъха си да извая къща
прозорче, свещ и светлинка
в мъглата...
Липсваш ми! -
Благодаря !
-
"...и с някакъв прозорец
през който да си тръгнем вечерта
и да се върнем
преди денят
да облече очите ни в приличие..."
Познато!
Хреса ми, много! -
Да знаеш-задави ме тази твоя глътка!...Кеф на МАХ!!
-
Никол, благодаря
В, радвам се, че си тук. Благодаря за оценката! Много
Огонм -
Т, това е едно от най-добрите ти! Много поздравлиния и комплименти!
-
Чист концентрат - удоволствие!!!
-
Колев, благодаря
особено за последното -
...пак тази половина... ама и се отдава...не винаги двуличието е лицемерие... понякога е бонус за другите- да видят някои от по- тайничките нам нещица... как му викаха?.... ааа- да - поезия!.....
-
Благодаря на отбилите се!
Джарова! -
Дано скоро се разсее мъглата!
-
Този път си кратка, но пък за сметка на това каква глътка въздух!....
Наистина е чудесно, Вит! Направо прелест и път към вкъщи... в мъглата!
Честит Празник! Прегръщам те!* -
Страхотно !!
все още търсят пътя си за връщане
и някаква мъгла
мъгла
мъгла
и къща
-
Честит празник!
Подаръкът... приемам го за личен, да знаеш!
Благодаря ти, Танци!
Много най!
п.п. Чудесничество е! -
"една и съща вечно топла къща..."
-
поздрав за стиха, много е ... готин
-
Финалът е трепач!!!
Поздравления, Таня!!!
Честит празник!
ПП -
Шматич, благодаря ти!
Таня, на теб също! Честит празник.
Ивайло, не вярвай на анонимки Не зная кой го е твърдял от мое име и за моя сметка, не би следвало да го прави, както и да е... Да, харесвам част от нещата ти, мисля че вече си казах мнението за това в един от стиховете ти, въпреки че беше по друг повод, но това е без значение. Благодаря за оценката, желая ти светъл празник и повече любов към "истинските" / да се чете подчертано/ думи
Дечева, драго ми е! Честит и на теб, да е! Дишам ... -
Чудесническо! Това ме очарова много. Поздрави!
Честит празник! -
В една от анонимките ми писаха, че си харесвала моята поезия... А аз си падам по твоята, Вит! Страхотна си, така да знаеш. Ваше Благородие
-
Вървя по сенките на... и търся тайнствената къща... до споделяне... от двама...
Чудесно е, Вит* -
О, йе!!!
Вит, написала си прелест!
Там, между редовете се чете...!
Шматич*, прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
