Подарък
сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратка съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери
и с някакъв прозорец
през който да си тръгнем вечерта
и да се върнем
преди денят
да облече очите ни в приличие
докато пръстите на хладните ни длани
все още търсят пътя си за връщане
и някаква мъгла
мъгла
мъгла
и къща
не подарила себе си на другите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Цветанова Всички права запазени
