24 мая 2009 г., 11:58

Подарък 

  Поэзия
2631 0 25
сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратка съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Цветанова Все права защищены

Предложения
: ??:??