23 jun 2006, 8:38

Подарък трябва да ти купя

  Poesía
851 0 16

Подарък трябва да ти купя,
вечеря празнична да наглася!
Най-хубавата рокля да си сложа,
да съм приветливо красива!
Да се усмихвам безотказно,
да бъда твоя безрезервно,
да не очаквам чудеса,
да бъда тиха, нежна и добра!
Днес празникът е твой, нали!
А привечер, когато захлади,
ще кажеш "трябва да изляза",
аз съдовете ще измия...
Сега ще звъннеш на вратата,
ще ме целунеш  там по шията.
За банята, дали е готова
ще попиташ и ще се завърти деня.
Подарък трябва да ти купя!
А най-хубавият ти подарък
е че петнадесет лета
съм с теб все още тука!
Сълзите са отдавна скрити,
а чувствата ми неоткрити.
Блясват искрите във очите,
но ти не знаеш за мечтите,
които някога потъпка, срина
и любовта нестоплена си тръгна.
Сега лежи във моят скут
една надежда, толкова красива,
че аз не смея да помисля,
че съм наистина щастлива.
Една мечта, която ме обгръща
със нежността си всеки ден.
И болката от мен пропъжда
по минало разплакано от теб.
Усмихвам се на някого в съня си
Събуждам се със мисълта,
че скоро ще сбъдна мечтата си,
а днес на теб подарък ще ти купя.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...