23 dic 2014, 7:54

Подарък за Козета

  Poesía » Otra
1.6K 0 17

 

Минават всичките през нея

с огромни лъскави пакети,

невидима е,  те се смеят,

от коледния дух обзети.

Последен вход мете Козета

с метла висока до небето,

с надежда някой да се сети,

че тя живее във мазето

от сто и повече години,

без ток, вода и топла дума,

дори без никакви роднини,

че бедността е като чума.

С подути глезени и колена

едва дотътри се в стайчето,

покана някаква прошумуля -

след Коледа да предаде ключето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...