23 dic 2014, 7:54

Подарък за Козета

  Poesía » Otra
1.6K 0 17

 

Минават всичките през нея

с огромни лъскави пакети,

невидима е,  те се смеят,

от коледния дух обзети.

Последен вход мете Козета

с метла висока до небето,

с надежда някой да се сети,

че тя живее във мазето

от сто и повече години,

без ток, вода и топла дума,

дори без никакви роднини,

че бедността е като чума.

С подути глезени и колена

едва дотътри се в стайчето,

покана някаква прошумуля -

след Коледа да предаде ключето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....