Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета
с метла висока до небето,
с надежда някой да се сети,
че тя живее във мазето
от сто и повече години,
без ток, вода и топла дума,
дори без никакви роднини,
че бедността е като чума. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up