3 nov 2015, 22:47

Подир една звезда

  Poesía
734 0 4

 

Мина падаща звезда –

Нещичко си пожелах.

Тя изчезна без следа –

Скоро ме обхвана страх.

 

Да не би веднага с нея

Хубавата ми мечта

Да отмине и изтлее,

Както лист през есента.

 

След което да поглеждам

Към небето нощ след нощ –

Сам бездомник без надежда,

Жадно търсещ златен грош.

 

Но дали ще ми помогне

Бдение от мрак до мрак?

Как звездата ще се трогне?

Как ще ми направи знак?

 

Собствен поглед на очите

Нужен ми е за да знам

Как да си градя мечтите

В моя незаключен храм!

 

03.11.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...