3 нояб. 2015 г., 22:47

Подир една звезда

731 0 4

 

Мина падаща звезда –

Нещичко си пожелах.

Тя изчезна без следа –

Скоро ме обхвана страх.

 

Да не би веднага с нея

Хубавата ми мечта

Да отмине и изтлее,

Както лист през есента.

 

След което да поглеждам

Към небето нощ след нощ –

Сам бездомник без надежда,

Жадно търсещ златен грош.

 

Но дали ще ми помогне

Бдение от мрак до мрак?

Как звездата ще се трогне?

Как ще ми направи знак?

 

Собствен поглед на очите

Нужен ми е за да знам

Как да си градя мечтите

В моя незаключен храм!

 

03.11.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...