3.11.2015 г., 22:47

Подир една звезда

729 0 4

 

Мина падаща звезда –

Нещичко си пожелах.

Тя изчезна без следа –

Скоро ме обхвана страх.

 

Да не би веднага с нея

Хубавата ми мечта

Да отмине и изтлее,

Както лист през есента.

 

След което да поглеждам

Към небето нощ след нощ –

Сам бездомник без надежда,

Жадно търсещ златен грош.

 

Но дали ще ми помогне

Бдение от мрак до мрак?

Как звездата ще се трогне?

Как ще ми направи знак?

 

Собствен поглед на очите

Нужен ми е за да знам

Как да си градя мечтите

В моя незаключен храм!

 

03.11.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....