2 dic 2009, 10:19

Подобрения

591 0 0

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно,
изглежда твърде цинично сякаш,
да има в теб нещо,
което да не можеш да схванеш.

Постоянни ремонти,
или вътрешен дизайн на душата,
вече дори не помниш,
какво ще следва оттук нататък.
Или да гримираш,
какво болката ти е причинила,
и в теб убиваш
красотата, с която си се родила.

Май е ненужно,
да се опитваш да се променяш,
когато за теб е чуждо,
да обичаш изминалото време.
И все си същата,
с много грим или нагласи,
винаги тук търсеща
малко любов, пари и щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...