Dec 2, 2009, 10:19 AM

Подобрения

588 0 0

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно,
изглежда твърде цинично сякаш,
да има в теб нещо,
което да не можеш да схванеш.

Постоянни ремонти,
или вътрешен дизайн на душата,
вече дори не помниш,
какво ще следва оттук нататък.
Или да гримираш,
какво болката ти е причинила,
и в теб убиваш
красотата, с която си се родила.

Май е ненужно,
да се опитваш да се променяш,
когато за теб е чуждо,
да обичаш изминалото време.
И все си същата,
с много грим или нагласи,
винаги тук търсеща
малко любов, пари и щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...