2 дек. 2009 г., 10:19

Подобрения

586 0 0

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно,
изглежда твърде цинично сякаш,
да има в теб нещо,
което да не можеш да схванеш.

Постоянни ремонти,
или вътрешен дизайн на душата,
вече дори не помниш,
какво ще следва оттук нататък.
Или да гримираш,
какво болката ти е причинила,
и в теб убиваш
красотата, с която си се родила.

Май е ненужно,
да се опитваш да се променяш,
когато за теб е чуждо,
да обичаш изминалото време.
И все си същата,
с много грим или нагласи,
винаги тук търсеща
малко любов, пари и щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...