2.12.2009 г., 10:19

Подобрения

589 0 0

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно,
изглежда твърде цинично сякаш,
да има в теб нещо,
което да не можеш да схванеш.

Постоянни ремонти,
или вътрешен дизайн на душата,
вече дори не помниш,
какво ще следва оттук нататък.
Или да гримираш,
какво болката ти е причинила,
и в теб убиваш
красотата, с която си се родила.

Май е ненужно,
да се опитваш да се променяш,
когато за теб е чуждо,
да обичаш изминалото време.
И все си същата,
с много грим или нагласи,
винаги тук търсеща
малко любов, пари и щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...