Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
12 sept 2013, 10:56

Подранила есен 

  Poesía » De amor
773 0 12

Есента, съдбовно подранила,
в миг попари мисли въжделени.
Жълто се усмихна. Беше мила.
И започна да рисува в мене.


Четката й в спомените бръкна.
Мигом предизвика листопади.
Птица закъсняла бързо хвръкна
и изчезна, без да се обади.


Падаха презрели плодовете
и дори започнаха да гният.
Плачеха във мене дъждовете.
Искаха сълзите ми да скрият.


Радостните листи оголяха.
Скръб ги парна. Вятър ги обрули.
Звънките щурчета, гдето пяха,
среща обещаха ми през юли.


Даже и светулки мълчаливи,
като стари чувства се покриха.
Клоните въздъхнаха от сиво
и в сланите бели се стаиха.


Есента, облечена във злато,
дълго ме рисува на статива...
Моля те, любов! Бъди ми лято!
Само с теб душата е щастлива!


(Светулки в шепата)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??