Подранила есен
Есента, съдбовно подранила,
в миг попари мисли въжделени.
Жълто се усмихна. Беше мила.
И започна да рисува в мене.
Четката й в спомените бръкна.
Мигом предизвика листопади.
Птица закъсняла бързо хвръкна
и изчезна, без да се обади.
Падаха презрели плодовете
и дори започнаха да гният.
Плачеха във мене дъждовете.
Искаха сълзите ми да скрият.
Радостните листи оголяха.
Скръб ги парна. Вятър ги обрули.
Звънките щурчета, гдето пяха,
среща обещаха ми през юли.
Даже и светулки мълчаливи,
като стари чувства се покриха.
Клоните въздъхнаха от сиво
и в сланите бели се стаиха.
Есента, облечена във злато,
дълго ме рисува на статива...
Моля те, любов! Бъди ми лято!
Само с теб душата е щастлива!
(Светулки в шепата)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
