7 sept 2008, 8:44

Подранила есен 

  Poesía » Otra
760 0 13

Подранила есен

 

http://www.youtube.com/watch?v=swkT07TP-mo

 

Умирайки,

рисувах по небето

с кръвта си залеза.

И лятото заплака.

Ръждиви сълзи

взе да рони

по листата

на есента ми подранила.

И шепотна тъга

изплува

като птица

от простора.

В протегнатите длани

не някой друг,

а вятър се разстилаше.

А аз умирах...

Умората убиваше.

Умората от

самота и

неразбиране,

от хората,

потъпкали ме още пролетта.

Умирах.

А кървавите пръски

злато бяха

сред буйните коси –

изсъхнали листа.

Ръцете ми горяха

в мътен огън

от прелели истини.

Светът се сриваше...

Очите ме боляха

от пренапрягане

да видя светлина...

...

А есента ми

просто подрани...

И знам –

едва ли

ще дочакам зима...

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много чувствено...разкошно...
  • Нямам думи!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много хубаво.Дано пък да е дълга и мека
  • Още е лято...
    Усмихни се!
  • Сътворила си невероятно хубав стих!!!
    Не бъди тъжна...
    Поздравявам те от сърце!
  • Много вълнувашо пишеш!Браво на теб! Трябва винаги да сме готови за есенно-зимния сезон! Той винаги идва, но и в него също има красота! Поздрави!
  • Прекрасен стих!!! Близък ми е като емоция...
    Още много пролетно-летни усмивки ти желая!
  • Светът се сриваше...
    Очите ме боляха
    от пренапрягане
    да видя светлина...


    това е хубаво ...иначе ... женски истории...


    ма напъни се изчакай зимата пък някой момък като те изтъркаля в снега ... ще забравиш ... тъгата ...
  • Няма да дочакаш скоро зимата, до нея имаш много ,много път.
    Първо ще се връщаш многократно към пролетта, после лятото и чак тогава есента.
    Поздрав за прекрасния стих?
  • !!!
    Есента ти
    просто подрани.
    А ти...дори не искаше
    да те вали във мрака.
    С ръцете си
    изписа сто луни.
    А капките
    рисуваха лъжата.

    Постелята ти
    беше от листа.
    Ти трудно
    свикна с есента.
    Навярно преживяваше
    тъгата от празни
    срещу теб лица.

    А есента ти
    просто подрани...


  • Ох, разплакваш в красота мила Ели, прегръщам те за кураж...
    Поздрави мили!!!
  • Чувствен стих!!!Прекрасен!!!Поздравчета!!!
Propuestas
: ??:??