Sep 7, 2008, 8:44 AM

Подранила есен

  Poetry » Other
958 0 13

Подранила есен

 

http://www.youtube.com/watch?v=swkT07TP-mo

 

Умирайки,

рисувах по небето

с кръвта си залеза.

И лятото заплака.

Ръждиви сълзи

взе да рони

по листата

на есента ми подранила.

И шепотна тъга

изплува

като птица

от простора.

В протегнатите длани

не някой друг,

а вятър се разстилаше.

А аз умирах...

Умората убиваше.

Умората от

самота и

неразбиране,

от хората,

потъпкали ме още пролетта.

Умирах.

А кървавите пръски

злато бяха

сред буйните коси –

изсъхнали листа.

Ръцете ми горяха

в мътен огън

от прелели истини.

Светът се сриваше...

Очите ме боляха

от пренапрягане

да видя светлина...

...

А есента ми

просто подрани...

И знам –

едва ли

ще дочакам зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...