Подранила есен
Подранила есен
http://www.youtube.com/watch?v=swkT07TP-mo
Умирайки,
рисувах по небето
с кръвта си залеза.
И лятото заплака.
Ръждиви сълзи
взе да рони
по листата
на есента ми подранила.
И шепотна тъга
изплува
като птица
от простора.
В протегнатите длани
не някой друг,
а вятър се разстилаше.
А аз умирах...
Умората убиваше.
Умората от
самота и
неразбиране,
от хората,
потъпкали ме още пролетта.
Умирах.
А кървавите пръски
злато бяха
сред буйните коси –
изсъхнали листа.
Ръцете ми горяха
в мътен огън
от прелели истини.
Светът се сриваше...
Очите ме боляха
от пренапрягане
да видя светлина...
...
А есента ми
просто подрани...
И знам –
едва ли
ще дочакам зима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
