Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
7 sept 2017, 22:04

Подранила есен 

  Poesía » Verso acróstico
683 2 10

Плод отрупал е земята родна. 

Освободен, вятърът прогонва птиците

далеч от бащин дом. 

Ронят се листата тихо, всичките –

а дървото с поглед е смутен. 

Невинни, цветята казват "сбогом"

и спуска се мъгла. 

Лежат в земята скрити, нови семена

адресирани за пролет. 

 

Есенна картина, мила! 

Сива. Тишина. 

Едно сърце очаква

нова обич с протегнати ръце. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??