Подранила есен

7 sept 2017, 22:04

Poesía » Verso acróstico

809 2 9

Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен.
Невинни, цветята казват "сбогом"
и спуска се мъгла.
Лежат в земята скрити, нови семена
адресирани за пролет.
Есенна картина, мила!
Сива. Тишина.
Едно сърце очаква ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Подранила есен

Искате да прочетете повече?

Propuestas