Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Sep 7, 2017, 10:04 PM

Подранила есен 

  Poetry » Аcrostis
807 2 9
Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен.
Невинни, цветята казват "сбогом"
и спуска се мъгла.
Лежат в земята скрити, нови семена
адресирани за пролет.
Есенна картина, мила!
Сива. Тишина.
Едно сърце очаква ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??