Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
7.09.2017 г., 22:04 ч.

Подранила есен 

  Поезия » Акростихове
680 2 10

Плод отрупал е земята родна. 

Освободен, вятърът прогонва птиците

далеч от бащин дом. 

Ронят се листата тихо, всичките –

а дървото с поглед е смутен. 

Невинни, цветята казват "сбогом"

и спуска се мъгла. 

Лежат в земята скрити, нови семена

адресирани за пролет. 

 

Есенна картина, мила! 

Сива. Тишина. 

Едно сърце очаква

нова обич с протегнати ръце. 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??