23 may 2007, 12:29

ПОДСЕЩАНЕ

  Poesía
893 0 11
 

ПОДСЕЩАНЕ


Като охлюви в черупка носим си душите...

Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...

А душите ни отвътре вече наедряват...

Самотата бавно тътри споменната лава...


Още малко... Още малко - с тежката черупка!...

Във порочен кръг сме... Жалко!... Като в черна дупка...

Щом черупката ни падне - смяна на телата...

Пъплихме от ден до пладне кротко по земята...


Ах, черупките ни тежки!... В снимки те остават...

А в душите носим грешки, дето не прощават...

Колко ли ще бъде леко - после, като литнем?...

През еоните - напреко, край звездите ситни...


...И - обаждайте се, мили, - аз като ви срещна!

Днес в черупки сме се свили, та... - да ви подсещам...


Ванилин ГАВРАИЛОВ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...