Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
23.05.2007 г., 12:29

ПОДСЕЩАНЕ

887 0 11
 

ПОДСЕЩАНЕ


Като охлюви в черупка носим си душите...

Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...

А душите ни отвътре вече наедряват...

Самотата бавно тътри споменната лава...


Още малко... Още малко - с тежката черупка!...

Във порочен кръг сме... Жалко!... Като в черна дупка...

Щом черупката ни падне - смяна на телата...

Пъплихме от ден до пладне кротко по земята...


Ах, черупките ни тежки!... В снимки те остават...

А в душите носим грешки, дето не прощават...

Колко ли ще бъде леко - после, като литнем?...

През еоните - напреко, край звездите ситни...


...И - обаждайте се, мили, - аз като ви срещна!

Днес в черупки сме се свили, та... - да ви подсещам...


Ванилин ГАВРАИЛОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0