ПОДСЕЩАНЕ
Като охлюви в черупка носим си душите...
Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...
А душите ни отвътре вече наедряват...
Самотата бавно тътри споменната лава...
Още малко... Още малко - с тежката черупка!...
Във порочен кръг сме... Жалко!... Като в черна дупка...
Щом черупката ни падне - смяна на телата...
Пъплихме от ден до пладне кротко по земята...
Ах, черупките ни тежки!... В снимки те остават...
А в душите носим грешки, дето не прощават...
Колко ли ще бъде леко - после, като литнем?... ...