May 23, 2007, 12:29 PM

ПОДСЕЩАНЕ

  Poetry
888 0 11
 

ПОДСЕЩАНЕ


Като охлюви в черупка носим си душите...

Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...

А душите ни отвътре вече наедряват...

Самотата бавно тътри споменната лава...


Още малко... Още малко - с тежката черупка!...

Във порочен кръг сме... Жалко!... Като в черна дупка...

Щом черупката ни падне - смяна на телата...

Пъплихме от ден до пладне кротко по земята...


Ах, черупките ни тежки!... В снимки те остават...

А в душите носим грешки, дето не прощават...

Колко ли ще бъде леко - после, като литнем?...

През еоните - напреко, край звездите ситни...


...И - обаждайте се, мили, - аз като ви срещна!

Днес в черупки сме се свили, та... - да ви подсещам...


Ванилин ГАВРАИЛОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...