23 мая 2007 г., 12:29

ПОДСЕЩАНЕ

894 0 11
 

ПОДСЕЩАНЕ


Като охлюви в черупка носим си душите...

Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...

А душите ни отвътре вече наедряват...

Самотата бавно тътри споменната лава...


Още малко... Още малко - с тежката черупка!...

Във порочен кръг сме... Жалко!... Като в черна дупка...

Щом черупката ни падне - смяна на телата...

Пъплихме от ден до пладне кротко по земята...


Ах, черупките ни тежки!... В снимки те остават...

А в душите носим грешки, дето не прощават...

Колко ли ще бъде леко - после, като литнем?...

През еоните - напреко, край звездите ситни...


...И - обаждайте се, мили, - аз като ви срещна!

Днес в черупки сме се свили, та... - да ви подсещам...


Ванилин ГАВРАИЛОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...