aap (Ангел)
862 3584
3 ene 2019, 21:39

Подсмисъл 

  Poesía
456 0 6

Винена мушица малка... над бурето кръжи.

Тъмно е но знае, че свещ ще заблести

в мазето тъмно, хладно човек със кана във

ръка до бурето застава налива си мечта.

 

След миг, отново... по стъпките разбра

че той се връща към своита светлина!?

И пак  мазето влажно потъва в тъмнина.

Но ето мирисът на вино я връща към реалноста.

 

На мъничка мушица... живееща сама

съдбата и е тъжна, да бръмка там

където няма светлина.

Но вярата я кара да вярва в любовта.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се че сподели Веси!
  • Хареса ми, много! Браво!
  • Благодаря на всички който отделихте от времето си и прочетохте стиха ми.
    А що се отнася до Винарката то това сме ние а лъжовната светлина е лъже вярата че живеем добре!Още веднъж Благодаря !!!И до нови ,Приятели!
  • Радвам се че споделихте момичета!Хубав и усмихнат ден ви желая!☺☺☺
  • Хубава метафоричност, Ачо!
  • Интересна метафоричност за мушицата. Поздрави!
Propuestas
: ??:??