3 янв. 2019 г., 21:39

Подсмисъл 

  Поэзия
5.0 (4)
566 0 6
Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра
че той се връща към своита светлина!?
И пак мазето влажно потъва в тъмнина.
Но ето мирисът на вино я връща към реалноста.
На мъничка мушица... живееща сама
съдбата и е тъжна, да бръмка там
където няма светлина.
Но вярата я кара да вярва в любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »