3 янв. 2019 г., 21:39

Подсмисъл

677 0 6

Винена мушица малка... над бурето кръжи.

Тъмно е но знае, че свещ ще заблести

в мазето тъмно, хладно човек със кана във

ръка до бурето застава налива си мечта.

 

След миг, отново... по стъпките разбра

че той се връща към своита светлина!?

И пак  мазето влажно потъва в тъмнина.

Но ето мирисът на вино я връща към реалноста.

 

На мъничка мушица... живееща сама

съдбата и е тъжна, да бръмка там

където няма светлина.

Но вярата я кара да вярва в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че сподели Веси!
  • Хареса ми, много! Браво!
  • Благодаря на всички който отделихте от времето си и прочетохте стиха ми.
    А що се отнася до Винарката то това сме ние а лъжовната светлина е лъже вярата че живеем добре!Още веднъж Благодаря !!!И до нови ,Приятели!
  • Радвам се че споделихте момичета!Хубав и усмихнат ден ви желая!☺☺☺
  • Хубава метафоричност, Ачо!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...