Jan 3, 2019, 9:39 PM

Подсмисъл

  Poetry
675 0 6

Винена мушица малка... над бурето кръжи.

Тъмно е но знае, че свещ ще заблести

в мазето тъмно, хладно човек със кана във

ръка до бурето застава налива си мечта.

 

След миг, отново... по стъпките разбра

че той се връща към своита светлина!?

И пак  мазето влажно потъва в тъмнина.

Но ето мирисът на вино я връща към реалноста.

 

На мъничка мушица... живееща сама

съдбата и е тъжна, да бръмка там

където няма светлина.

Но вярата я кара да вярва в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се че сподели Веси!
  • Хареса ми, много! Браво!
  • Благодаря на всички който отделихте от времето си и прочетохте стиха ми.
    А що се отнася до Винарката то това сме ние а лъжовната светлина е лъже вярата че живеем добре!Още веднъж Благодаря !!!И до нови ,Приятели!
  • Радвам се че споделихте момичета!Хубав и усмихнат ден ви желая!☺☺☺
  • Хубава метафоричност, Ачо!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...