1 feb 2009, 11:55

Поет

  Poesía » Otra
852 0 4

Един прозорец светъл, а до него -

последни букви клавишите изписват, 

ръцете ми отпускат се тежки,

очите посрещат утрото с усмивка.

 

И тази нощ отдадох се изцяло

на треската горяща в мен.

Изписах много страници

и щедро опразних душата си - без свян...

 

А ето, утрото пристигна

и зад прозореца

погали ме със светлина -

не електрическа - а жива!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям направените забележки и предложения.
    Поздрав!
  • Да, има нужда от изглаждане!
    А ти можеш!
  • Мисля, че трябва да поработиш над стиха. Има идейка, но твърде размита в "пейзажа". А и концепцията за вида на стиха не е ясна - бял или римуван...

    п.п.Кулиани, ти сериозно ли?
    Е, поздравления тогава и от мен... само да знаех за кого!
  • Много е свежо!!
    Поздравления!!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...