Поет
Един прозорец светъл, а до него -
последни букви клавишите изписват,
ръцете ми отпускат се тежки,
очите посрещат утрото с усмивка.
И тази нощ отдадох се изцяло
на треската горяща в мен.
Изписах много страници
и щедро опразних душата си - без свян...
А ето, утрото пристигна
и зад прозореца
погали ме със светлина -
не електрическа - а жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сашка Нешева Все права защищены
