Feb 1, 2009, 11:55 AM

Поет

  Poetry » Other
851 0 4

Един прозорец светъл, а до него -

последни букви клавишите изписват, 

ръцете ми отпускат се тежки,

очите посрещат утрото с усмивка.

 

И тази нощ отдадох се изцяло

на треската горяща в мен.

Изписах много страници

и щедро опразних душата си - без свян...

 

А ето, утрото пристигна

и зад прозореца

погали ме със светлина -

не електрическа - а жива!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подкрепям направените забележки и предложения.
    Поздрав!
  • Да, има нужда от изглаждане!
    А ти можеш!
  • Мисля, че трябва да поработиш над стиха. Има идейка, но твърде размита в "пейзажа". А и концепцията за вида на стиха не е ясна - бял или римуван...

    п.п.Кулиани, ти сериозно ли?
    Е, поздравления тогава и от мен... само да знаех за кого!
  • Много е свежо!!
    Поздравления!!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...