Поет
Един прозорец светъл, а до него -
последни букви клавишите изписват,
ръцете ми отпускат се тежки,
очите посрещат утрото с усмивка.
И тази нощ отдадох се изцяло
на треската горяща в мен.
Изписах много страници
и щедро опразних душата си - без свян...
А ето, утрото пристигна
и зад прозореца
погали ме със светлина -
не електрическа - а жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашка Нешева Всички права запазени
