Поетесата на морето
Поетесата на морето
За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче,
едри сълзи пролива за поетесата, за нея.
Като дете плаче за майка си, едно сираче,
няма го красивото момиче, морската фея.
А ти запази нейните стихове в дълбочина,
моряк изпуснал неволно нейната книжка.
Погледнал с тъга към теб и с въздишка,
с пожелание за голяма любов и малко тъга.
Ще дойда при теб с нейните стихове в ръка
и ще четем заедно нейните красиви слова.
Тя ще ни гледа от небето със слънчева усмивка,
за нея Петя Дубарова са мойте слова от душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
