valcanyon (Валентин Миленов)
752 1852
10.10.2021 г., 16:02 ч.

Поетесата на морето 

  Поезия » Философска, Гражданска
650 1 4

                                Поетесата на морето

 

 

 

 

За нея ти мое море отново се вълнуваш,

изпращаш свойте вълни да я намерят.

За младото момиче още ти бленуваш,

и вълните ти са тъжни сякаш треперят.

 

И синьото небе над тебе отново плаче,

едри сълзи пролива за поетесата, за нея.

Като дете плаче за майка си, едно сираче,

няма го красивото момиче, морската фея.

 

А ти запази нейните стихове в дълбочина,

моряк изпуснал неволно нейната книжка.

Погледнал с тъга към теб и с въздишка,

с пожелание за голяма любов и малко тъга.

 

Ще дойда при теб с нейните стихове в ръка

и ще четем заедно нейните красиви слова.

Тя ще ни гледа от небето със слънчева усмивка,

за нея Петя Дубарова са мойте слова от душа.

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??