Поетесата на морето
Поетесата на морето
За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче,
едри сълзи пролива за поетесата, за нея.
Като дете плаче за майка си, едно сираче,
няма го красивото момиче, морската фея.
А ти запази нейните стихове в дълбочина,
моряк изпуснал неволно нейната книжка.
Погледнал с тъга към теб и с въздишка,
с пожелание за голяма любов и малко тъга.
Ще дойда при теб с нейните стихове в ръка
и ще четем заедно нейните красиви слова.
Тя ще ни гледа от небето със слънчева усмивка,
за нея Петя Дубарова са мойте слова от душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
