Поетесата на морето

10 окт. 2021 г., 16:02

Поэзия » Философская, Гражданская

712 1 3

За нея ти мое море отново се вълнуваш,

изпращаш свойте вълни да я намерят.

За младото момиче още ти бленуваш,

и вълните ти са тъжни сякаш треперят.

И синьото небе над тебе отново плаче,

едри сълзи пролива за поетесата, за нея.

Като дете плаче за майка си, едно сираче,

няма го красивото момиче, морската фея.

А ти запази нейните стихове в дълбочина,

моряк изпуснал неволно нейната книжка.

Погледнал с тъга към теб и с въздишка,

с пожелание за голяма любов и малко тъга.

Ще дойда при теб с нейните стихове в ръка

и ще четем заедно нейните красиви слова.

Тя ще ни гледа от небето със слънчева усмивка,

за нея Петя Дубарова са мойте слова от душа.