10 окт. 2021 г., 16:02

Поетесата на морето 

  Поэзия » Философская, Гражданская
652 1 4

                                Поетесата на морето

 

 

 

 

За нея ти мое море отново се вълнуваш,

изпращаш свойте вълни да я намерят.

За младото момиче още ти бленуваш,

и вълните ти са тъжни сякаш треперят.

 

И синьото небе над тебе отново плаче,

едри сълзи пролива за поетесата, за нея.

Като дете плаче за майка си, едно сираче,

няма го красивото момиче, морската фея.

 

А ти запази нейните стихове в дълбочина,

моряк изпуснал неволно нейната книжка.

Погледнал с тъга към теб и с въздишка,

с пожелание за голяма любов и малко тъга.

 

Ще дойда при теб с нейните стихове в ръка

и ще четем заедно нейните красиви слова.

Тя ще ни гледа от небето със слънчева усмивка,

за нея Петя Дубарова са мойте слова от душа.

 

 

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??