4 feb 2015, 7:59

Поети

1.6K 0 9

Поети

      „… Ние бяхме родени поети.“

                                            Веселин Хр. Витков

                                     

Щастливците не пишат стиховè.

Съдбата тая болест им спестява.

В тях нощем не беснеят страхове

и не работят за едната слава.

 

Доволните  не пишат стиховè.

Това, което имат, то им стига.

И те живеят в свои светове,

изчистени от всякакви интриги.

 

Нещастните не пишат стиховè.

Пропишат ли, дано им е простено,

че им се случват чужди грехове

и мисли преждевременно родени.

 

Остават само лудите. С това

житейския ни пъзел се нарежда.

Пред празен лист, с препълнена глава

те веруюто собствено подреждат.

 

И вярват, че светът ще надрасте

лъжата, като своя добродетел.

Блажени  са във вярата си те.

Блажени са, родените… поети. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...