4 feb 2015, 7:59

Поети

1.6K 0 9

Поети

      „… Ние бяхме родени поети.“

                                            Веселин Хр. Витков

                                     

Щастливците не пишат стиховè.

Съдбата тая болест им спестява.

В тях нощем не беснеят страхове

и не работят за едната слава.

 

Доволните  не пишат стиховè.

Това, което имат, то им стига.

И те живеят в свои светове,

изчистени от всякакви интриги.

 

Нещастните не пишат стиховè.

Пропишат ли, дано им е простено,

че им се случват чужди грехове

и мисли преждевременно родени.

 

Остават само лудите. С това

житейския ни пъзел се нарежда.

Пред празен лист, с препълнена глава

те веруюто собствено подреждат.

 

И вярват, че светът ще надрасте

лъжата, като своя добродетел.

Блажени  са във вярата си те.

Блажени са, родените… поети. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...