Feb 4, 2015, 7:59 AM

Поети

1.5K 0 9

Поети

      „… Ние бяхме родени поети.“

                                            Веселин Хр. Витков

                                     

Щастливците не пишат стиховè.

Съдбата тая болест им спестява.

В тях нощем не беснеят страхове

и не работят за едната слава.

 

Доволните  не пишат стиховè.

Това, което имат, то им стига.

И те живеят в свои светове,

изчистени от всякакви интриги.

 

Нещастните не пишат стиховè.

Пропишат ли, дано им е простено,

че им се случват чужди грехове

и мисли преждевременно родени.

 

Остават само лудите. С това

житейския ни пъзел се нарежда.

Пред празен лист, с препълнена глава

те веруюто собствено подреждат.

 

И вярват, че светът ще надрасте

лъжата, като своя добродетел.

Блажени  са във вярата си те.

Блажени са, родените… поети. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...