4 февр. 2015 г., 07:59

Поети

1.6K 0 9

Поети

      „… Ние бяхме родени поети.“

                                            Веселин Хр. Витков

                                     

Щастливците не пишат стиховè.

Съдбата тая болест им спестява.

В тях нощем не беснеят страхове

и не работят за едната слава.

 

Доволните  не пишат стиховè.

Това, което имат, то им стига.

И те живеят в свои светове,

изчистени от всякакви интриги.

 

Нещастните не пишат стиховè.

Пропишат ли, дано им е простено,

че им се случват чужди грехове

и мисли преждевременно родени.

 

Остават само лудите. С това

житейския ни пъзел се нарежда.

Пред празен лист, с препълнена глава

те веруюто собствено подреждат.

 

И вярват, че светът ще надрасте

лъжата, като своя добродетел.

Блажени  са във вярата си те.

Блажени са, родените… поети. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...