Поетично раздвоение
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън,
разполовена чувствам се, обрана...
И ме примамва здрачина навън –
замръзнал, в лавата на вик, вулкан е...
Звездите се топят от изгрев блед,
Луната си прибира вече сърпа,
сънят е още по-далекоглед,
копринен шев сърцето ми придърпва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
