Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън,
разполовена чувствам се, обрана...
И ме примамва здрачина навън –
замръзнал, в лавата на вик, вулкан е...
Звездите се топят от изгрев блед,
Луната си прибира вече сърпа,
сънят е още по-далекоглед,
копринен шев сърцето ми придърпва...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
"Избродирани от погледа на душата" ме докосна, Мария! Благодаря ви!! Нежна зимна нощ ви желая!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
