3 nov 2011, 11:01

Поетико - политико 

  Poesía » Otra
796 0 14

У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!).

И аз като другите. Аз да не би

да съм накапан, или да съм щърбав?
На тоя свят всеки нещо дроби,
с надеждата друг да го сърба.

Мандалото хлопна (ужким европно).

Всяко минало е загърбено.
Но… надробеното още е топло.
Тепърва ще има да сърбаме.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • или пък ;( - чудя се кое да избера по-напред?
  • От най- суровата житейска проза - такива стихове!
  • Ще сърбаме, Райсън.Какво ни остава?
    Да вдигаме чаши от делник до празник.
    По чуждия гръб да трошиме тояги,
    очаквайки някой да ни дооправи...
    И докато чакаме.Да не затъпеем
    Ще драскаме стихове. Кой както умее...
  • Типично твой стих! Неповторим стил и мъдрост!!!Поздравления и от мен!!!
  • Малцина могат толкоз патетично
    проблемите ни да опишат.
    Решение намират задгранично
    едни, а други сърбат тук патриотично
    Не им остава друго нищо.
  • !
  • Ами... да не ги дробя повече(((
    Благодаря за разбирането)))
    Искрено благодаря!!!
  • Ще сърбаме...
    "Смиг" и от мен, хубави са стиховете ти!
  • Прекрасен стих!много Индивидуалност има в твойте слова Стил красив!Браво!Поздрав!
  • Много си прав, Райсън
  • Харесвам как пишеш!
  • "На тоя свят всеки нещо дроби,
    с надеждата друг да го сърба. "
    хи-хик!
  • Райсън, Благодаря ти! Намерил си начин да именуваш тъгата, за която не успях да ти разкажа...
  • Само Райсън може да го каже така
    Поздрави,приятелю.
Propuestas
: ??:??