3.11.2011 г., 11:01

Поетико - политико

1K 0 14

У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!).

И аз като другите. Аз да не би

да съм накапан, или да съм щърбав?
На тоя свят всеки нещо дроби,
с надеждата друг да го сърба.

Мандалото хлопна (ужким европно).

Всяко минало е загърбено.
Но… надробеното още е топло.
Тепърва ще има да сърбаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • или пък ;( - чудя се кое да избера по-напред?
  • От най- суровата житейска проза - такива стихове!
  • Ще сърбаме, Райсън.Какво ни остава?
    Да вдигаме чаши от делник до празник.
    По чуждия гръб да трошиме тояги,
    очаквайки някой да ни дооправи...
    И докато чакаме.Да не затъпеем
    Ще драскаме стихове. Кой както умее...
  • Типично твой стих! Неповторим стил и мъдрост!!!Поздравления и от мен!!!
  • Малцина могат толкоз патетично
    проблемите ни да опишат.
    Решение намират задгранично
    едни, а други сърбат тук патриотично
    Не им остава друго нищо.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...