Поетите не са обикновени хора,
те говорят друг, по-висок език,
пеят с букви в своите глави.
Играят си… Чудни гении!
А нехаем ний що е то стихотворение.
Поетите не са обикновени хора,
проницателно върху всеки стих,
пълен с чувство и красив,
като рентген свети техният поглед.
И “слепите” наричат мързелива проза
туй, което се излива от душите им
или пишат уж във рима, ала грозна,
без всяка мисъл и без всякакво усилие.
Може би трябва да спра, какво са
тук, човеко, сълзливите ми стихове?
Без да зная таз наука, тъй без мозък
поетите не ще настигна никога.
© Ани Todos los derechos reservados