3.05.2022 г., 13:10

Поетите не са обикновени хора

1.3K 0 5

Поетите не са обикновени хора,

те говорят друг, по-висок език,

пеят с букви в своите глави.

Играят си… Чудни гении!

А нехаем ний що е то стихотворение.

 

Поетите не са обикновени хора,

проницателно върху всеки стих,

пълен с чувство и красив, 

като рентген свети техният поглед. 

И “слепите” наричат мързелива проза

туй, което се излива от душите им

или пишат уж във рима, ала грозна,  

без всяка мисъл и без всякакво усилие. 
 

Може би трябва да спра, какво са

тук, човеко, сълзливите ми стихове?
Без да зная таз наука, тъй без мозък

поетите не ще настигна никога. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, определено проза, не "поезия". И то есета - те са много труден литературен жанр, но може би там ще си в свои води. Защо не опиташ? Прочетох едно твое есе - има някои идеи, но трябва много повече. Да, отношението и пристрастията на автора са важни, но е необходим по-генерален, общ философски поглед. Там не го видях. С много четене, преди писане, ще стане. Пробвай, ако искаш. Коментарите тук са само доброжелателни и насочени единствено към произведенията.
  • Пиши проза, Ани. 👍
  • Поетите са странни хора
    крещят на по-висок език
    и пеят с цифри някак без умора
    за гений пъстър, многолик.
  • Поетите не са обикновени хора,
    те говорят друг, по-висок език/ над три метра, най-малко/,
    пеят с букви в своите глави.

    Бухахах, великоо! Цялото! Благодаря за обилната порция смях. Ниската оценка не е от мен, дори единицата ми се свиди
  • "По-висок език"?
    Малко самочувствие не е излишно, но да не забравяме, че не всеки чете поезия. "таз, тъй" - не е толкова високо. Първият куплет с 5 реда, останалите по 4. Има да се пипне, за да се поиздигне.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...