3.05.2022 г., 13:10

Поетите не са обикновени хора

1.3K 0 5

Поетите не са обикновени хора,

те говорят друг, по-висок език,

пеят с букви в своите глави.

Играят си… Чудни гении!

А нехаем ний що е то стихотворение.

 

Поетите не са обикновени хора,

проницателно върху всеки стих,

пълен с чувство и красив, 

като рентген свети техният поглед. 

И “слепите” наричат мързелива проза

туй, което се излива от душите им

или пишат уж във рима, ала грозна,  

без всяка мисъл и без всякакво усилие. 
 

Може би трябва да спра, какво са

тук, човеко, сълзливите ми стихове?
Без да зная таз наука, тъй без мозък

поетите не ще настигна никога. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, определено проза, не "поезия". И то есета - те са много труден литературен жанр, но може би там ще си в свои води. Защо не опиташ? Прочетох едно твое есе - има някои идеи, но трябва много повече. Да, отношението и пристрастията на автора са важни, но е необходим по-генерален, общ философски поглед. Там не го видях. С много четене, преди писане, ще стане. Пробвай, ако искаш. Коментарите тук са само доброжелателни и насочени единствено към произведенията.
  • Пиши проза, Ани. 👍
  • Поетите са странни хора
    крещят на по-висок език
    и пеят с цифри някак без умора
    за гений пъстър, многолик.
  • Поетите не са обикновени хора,
    те говорят друг, по-висок език/ над три метра, най-малко/,
    пеят с букви в своите глави.

    Бухахах, великоо! Цялото! Благодаря за обилната порция смях. Ниската оценка не е от мен, дори единицата ми се свиди
  • "По-висок език"?
    Малко самочувствие не е излишно, но да не забравяме, че не всеки чете поезия. "таз, тъй" - не е толкова високо. Първият куплет с 5 реда, останалите по 4. Има да се пипне, за да се поиздигне.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...