29 may 2016, 9:40

Поетите пишат, когато ...

  Poesía
996 0 11

Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.

 

Поетите пишат, когато се срине
мечтата им крехка да бъдат щастливи,
когато горчива усмивката им застине
и в мислите скупчат се облаци сиви.

 

Поетите пишат, когато не искат
на глас да изричат, че в тях се разлива
изгаряща болка. Не дишат и стискат
в гърдите отровата... И тя ги убива.

 

Поетите пишат, когато изгубят се-
отчаяни, счупени, лутащи се, ранени...
И само чрез римите някак намират се.
Болят в стиховете и биват спасени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за мненията и коментарите.
    Вики, не отричам другите състояния, при които се пише Просто в конкретния случай наблегнах на тези, в които нещичко мъчи душата.
    Мариана, кой си прави гаргара?
    Гавраил, трудно е да угодиш някому- не само на поетите.
    Т.Н., напълно съм съгласна.
  • Хубава поезия! Wali /Виолета Томова
  • "Една раздяла никога е поетична. Тя е отвратителна, имаща способност да те срине не само психически, но и физически. Поетична я правим ние!" Поздрави, Мануела. Хареса ми
  • С Вики(Самодива)! Но ще добавя, че поетите би трябвало да пишат сам, ако има какво да кажат, а не като нас да си правим гаргара.
  • Поетите отминават. Написаното може и да остане. Много, много рядко.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...