Поетите пишат, когато ...

Поэзия

991 0 11

Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.

Поетите пишат, когато се срине
мечтата им крехка да бъдат щастливи,
когато горчива усмивката им застине
и в мислите скупчат се облаци сиви.

Поетите пишат, когато не искат
на глас да изричат, че в тях се разлива
изгаряща болка. Не дишат и стискат
в гърдите отровата... И тя ги убива.

Поетите пишат, когато изгубят се-
отчаяни, счупени, лутащи се, ранени...
И само чрез римите някак намират се.
Болят в стиховете и биват спасени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

manuela822000 (Мануела Бъчварова)

Благодаря на всички за мненията и коментарите.
Вики, не отричам другите състояния, при които се пише Просто в конкретния случай наблегнах на тези, в които нещичко мъчи душата.
Мариана, кой си прави гаргара?
Гавраил, трудно е да угодиш някому- не само на поетите.
Т.Н., напълно съм съгласна.

2016-05-30T17:50:20+03:00
Wali (Виолета Томова)

Хубава поезия! Wali /Виолета Томова

2016-05-30T01:52:15+03:00
Т.Н. (T.Н.)

"Една раздяла никога е поетична. Тя е отвратителна, имаща способност да те срине не само психически, но и физически. Поетична я правим ние!" Поздрави, Мануела. Хареса ми

2016-05-30T00:22:39+03:00
Josarian (Мариана Иванова)

С Вики(Самодива)! Но ще добавя, че поетите би трябвало да пишат сам, ако има какво да кажат, а не като нас да си правим гаргара.

2016-05-29T22:56:33+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Поетите отминават. Написаното може и да остане. Много, много рядко.

2016-05-29T21:59:28+03:00