May 29, 2016, 9:40 AM

Поетите пишат, когато ... 

  Poetry
550 0 11

Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.

 

Поетите пишат, когато се срине
мечтата им крехка да бъдат щастливи,
когато горчива усмивката им застине
и в мислите скупчат се облаци сиви.

 

Поетите пишат, когато не искат
на глас да изричат, че в тях се разлива
изгаряща болка. Не дишат и стискат
в гърдите отровата... И тя ги убива.

 

Поетите пишат, когато изгубят се-
отчаяни, счупени, лутащи се, ранени...
И само чрез римите някак намират се.
Болят в стиховете и биват спасени.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за мненията и коментарите.
    Вики, не отричам другите състояния, при които се пише Просто в конкретния случай наблегнах на тези, в които нещичко мъчи душата.
    Мариана, кой си прави гаргара?
    Гавраил, трудно е да угодиш някому- не само на поетите.
    Т.Н., напълно съм съгласна.
  • Хубава поезия! Wali /Виолета Томова
  • "Една раздяла никога е поетична. Тя е отвратителна, имаща способност да те срине не само психически, но и физически. Поетична я правим ние!" Поздрави, Мануела. Хареса ми
  • С Вики(Самодива)! Но ще добавя, че поетите би трябвало да пишат сам, ако има какво да кажат, а не като нас да си правим гаргара.
  • Поетите отминават. Написаното може и да остане. Много, много рядко.
  • Само за протокола, пишат и в други състояния. Иначе, стихотворението ти ми харесва.
  • Прекрасно!
  • И с Кети и с Гавраил! Поздрав и от мен!
  • Много стойностен стих! Поздравления!
  • Никога не можеш да разбереш и угодиш на поетите.Поздрав!
  • !!!
Random works
: ??:??