Поетите пишат, когато ...
Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.
Поетите пишат, когато се срине
мечтата им крехка да бъдат щастливи,
когато горчива усмивката им застине
и в мислите скупчат се облаци сиви.
Поетите пишат, когато не искат
на глас да изричат, че в тях се разлива
изгаряща болка. Не дишат и стискат
в гърдите отровата... И тя ги убива.
Поетите пишат, когато изгубят се-
отчаяни, счупени, лутащи се, ранени...
И само чрез римите някак намират се.
Болят в стиховете и биват спасени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
Просто в конкретния случай наблегнах на тези, в които нещичко мъчи душата.
